Всяка година на 24 май България отбелязва един от най-ценените си национални празници – Денят на Светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, просвета и култура и на славянската писменост. Дълбоко вкоренен в националното съзнание, този ден е повече от честване; той е празник на идентичността, историята и непреходната сила на езика и знанието.
Въпреки че други славянски страни почитат Кирил и Методий, начинът, по който 24 май се чества в България, е уникален. Това не е просто църковен празник или ден на възпоменание – това е оживен национален повод, изпълнен с паради, речи и културни събития в цялата страна. За българите това не е само почитане на миналото, но и потвърждаване на връзката им с наследство, което се простира повече от хилядолетие назад.
Датата се е превърнала в символ на гордост от културните постижения на България и нейния принос към славянската цивилизация. Това е ден, в който страната размишлява върху историческата си роля на защитник и популяризатор на грамотността и просвещението в славянския свят.
Произходът на 24 май се крие в делото на братята Кирил и Методий, византийски мисионери от Солун, които през 9-ти век създават глаголицата – първата писменост, предназначена за славянския език. Тяхната мисия е била да преведат Библията и литургичните текстове, така че славянските народи да могат да се покланят на собствения си език, а не на гръцки или латински.
Тяхното дело полага основите за по-късното развитие на кирилицата от техните ученици, включително Свети Климент Охридски и Свети Наум, в българските земи. Кирилицата в крайна сметка се разпространява в Източна Европа и все още се използва днес в България, Русия, Сърбия, Северна Македония и други страни.
България играе ключова роля в запазването и разпространението на културната и духовна мисия на Кирил и Методий. По време на управлението на цар Борис I, а по-късно и на Симеон Велики, страната се превръща в център на славянската просвета и литература. Тази историческа роля е основна причина 24 май да резонира толкова силно с българите днес.
Празникът се е разраснал през годините, за да обхване повече от религиозния си произход. Днес, 24 май, е ден на почит към учители, учени, писатели и всички, които допринасят за българското образование и култура. Училища в цялата страна организират празненства, а ученици участват в цветни шествия през градските центрове. Университети, културни институции и библиотеки са домакини на изложби, концерти и публични четения.
В София, акцентът на деня е официалната церемония пред Националната библиотека, която носи имената на светите братя Кирил и Методий. Президентът, министър-председателят и други висши служители присъстват, полагат цветя на паметника на братята и произнасят речи, подчертаващи значението на образованието, езика и националните ценности.
Празникът обединява хора от всички поколения. Деца рецитират стихотворения, посветени на азбуката и на техните учители. Музиканти изпълняват патриотични песни. Въздухът е изпълнен с чувство на празник, което е едновременно празнично и дълбоко емоционално.
За българите азбуката е повече от инструмент за писане – тя е символ на културен суверенитет. Кирилицата представлява национална идентичност, оцеляла през векове на чуждо господство и културен натиск. По време на османското владичество, писаното слово – в църковни книги, народни приказки и революционни брошури – е спомогнало за запазването на българския език и дух.
Дори днес, в един глобализиран свят, 24 май е напомняне, че езикът и културата остават ключови стълбове на националното достойнство. Това е ден, в който българите се чувстват особено горди със своето наследство и уверени в мястото си в Европа – не само като граждани на модерна държава, но и като наследници на древна литературна традиция.
About The Author
