Преди 36 години на днешната дата Левски постига най-срамното си отпадане от европейските клубни турнири. „Сините“ играят срещу белгийския Антверпен (днес Антверп) в 1/32-финалите на Купата на УЕФА. Първата среща в София завършва 0:0, а столичани удрят две греди. По това време домакинският фактор тежи много повече от днес и равенството се счита за провал. На 26 септември е реваншът на стадион „Босулщадион“ в Белгия. Витоша – под което име играе Левски тогава, противно на очакванията натиска здраво съперника и повежда с ранен гол на Георги Славчев за радост на треньора Добромир Жечев. Божидар Искренов е във вихъра си и създава редица положения пред белгийската врата, но Петър Михтарски се отчита със сериозни пропуски. Ралф Гейленкиршен възстановява паритета от малък ъгъл осем минути преди края на редовното време, но все още столичният гранд има преднина заради гола си на чужд терен. Правило, отпаднало едва преди няколко години.
В 87-ата минута Георги Донков прави 2:1 за „сините“, а Михтарски се реабилитира за пропуските с попадение в 89-ата за 3:1, след което целува тревата. Към този момент едва ли има човек на планетата, който би се осъмнил в класирането на българския отбор. По това време продължението не се обявява и никой няма представа точно колко ще бъде то. Все пак на Антерпен му трябват цели три попадения и едва ли австрийският рефер Фридрих Кюп би могъл да „спаси“ белгийците с голямо добавено време. А предпоставки за такова има заради сериозни забавяния. Домакините обаче се вдигат на знаменит финален щурм за ужас на Левски. Нико Клаесен намалява пасива им в 91-ата минута, а в 94-ата отново той изравнява. Седем минути след края на редовното време немислимото се случва и Рафаел Куаранта бележи за 4:3. Хиляди фенове нахлуват да празнуват чудото. Един от най-великите обрати в историята на футбола въобще. До ден днешен това е най-голямата издънка на български отбор в евротурнирите. Антверпен пък продължава похода си и приключва чак през март на четвъртфиналите срещу Кьолн. Пресата в чужбина нарича Левски „евроидиоти“ в деня след фаталния за „сините“ мач. Прозвище, което „червените“ фенове припомнят и до ден днешен на левскарите. Преди десетилетие от Европейската футболна централа издадоха историята на турнира за Купата на УЕФА в азбучник от А до Я. Под буквата А фигурира „Антверпенското чудо“ и е описан въпросният мач.
About The Author
