Днес България си спомня един от най-обичаните си театрални и филмови актьори — Димитър Йорданов – Кукуша, по повод 96 години от неговото рождение. Роден на 2 ноември 1929 година, той остава в историята като един от символите на българската сцена през втората половина на XX век.
Кукуша, както всички го наричаха с обич, започва кариерата си в Народния театър, където бързо впечатлява публиката със своята енергия, изразителен глас и неподправено чувство за хумор. Малцина актьори са можели да преминават толкова естествено от дълбока трагедия към комедийна лекота.
През 50-те и 60-те години той се превръща в едно от лицата на новото българско кино. Ролите му в класики като “Под игото”, “Любимец 13” и “Беднякът с колелото” му донасят широка популярност и уважение сред колегите.
Но Кукуша не беше просто актьор. Той беше учител, приятел и вдъхновение за цяло поколение млади творци. В спомените на своите ученици от НАТФИЗ, той остава като човек, който не просто показва как да играеш, а как да живееш в изкуството.
„Кукуша имаше усет към човека, не само към ролята,“ спомня си неговият колега Георги Калоянчев в старо интервю. „Той можеше да ти каже една дума и изведнъж да промениш цялото си разбиране за театър.“
Въпреки славата си, Йорданов винаги остава скромен. Обичаше да казва, че публиката е най-големият му учител. „Ако зрителят не повярва, няма смисъл от сцената,“ казваше той. Тази философия го направи обичан не само от критиците, но и от обикновените хора, които го чувстваха близък.
Днес, 96 години след рождението му, театри в цялата страна посвещават представления в негова чест. В Народния театър бе открита малка изложба с фотографии и костюми от негови знакови роли, а колеги и приятели споделиха лични спомени в документален филм, излъчен по БНТ.
Паметта за Кукуша не избледнява, защото той беше повече от актьор — беше част от душата на българската култура. Във всеки негов жест, във всеки поглед на сцената живееше обичта към човека и изкуството.
И днес, когато говорим за големите имена на българския театър, името на Димитър Йорданов – Кукуша звучи с онова топло, човешко достойнство, което само истинските творци оставят след себе си.

