По някакъв начин хората са устроени от своята култура, и може би това важи особено за нас, българите. Все още не мога да бъда сигурна, но с времето все повече се сблъсквам с този манталитет. Ние, хората, сме склонни да бъдем дребни душици, и изглежда, че това е част от нашата същност. И никой не може да ме убеди в противното, особено когато мисля за абсурдната ситуация, която предстои да опиша.
Благодарение на един човек — само на един човек — България получи шанс да участва в първото издание на отборния тенис турнир ATP Cup. Благодарение на неговите постоянни успехи и утвърденото му място сред тенис елита, този човек успя да класира страната си за едно уникално събитие, което съм сигурна, че ще се превърне в ежегоден турнир, надминавайки Купа „Дейвис“ по престиж. Благодарение само на този човек, четирима млади тенисисти получиха възможността да изпитат света на тениса на най-високо ниво. Те наблюдаваха неговата подготовка, получаваха съвети от него и преживяха нещо, което вероятно нямаше да им се случи без неговата помощ. Тези играчи имаха шанс да се състезават срещу някои от най-добрите в света и да натрупат ценни точки в световната ранглиста на ATP, както в сингъл, така и в двойки.
Всички забелязахме големите щабове на другите отбори, водени от легендарни играчи, успешни капитани и изключителни тенисисти със своите треньори. И тогава беше нашият екип. Човекът, за когото говоря, трябваше да изпълни ролята на номер едно на България, капитан на отбора и треньор. Той играеше по два мача на ден, за да запази шансовете на България и да се представи достойно. Каквото зависеше от него — и това беше много — той го изпълни по невероятен начин. Той победи Еванс в сингъл, а с Алекс Лазаров спечелиха срещу Великобритания на двойки. Срещу Молдова той отново трябваше да спечели мача си на всяка цена. Когато всичко зависи от него, това само показва амбицията и желанието му да прослави страната си отново.
Срещите с Белгия не бяха лесни, но и не се очакваше да бъдат. Опоненти като Гофен и силни играчи на двойки бяха огромни препятствия. Късметът не беше на наша страна в този момент, въпреки че Кузманов успя да спечели мача си по-рано. Лазаров и той показаха тенис на световно ниво в двойките, но нещо все пак не стигна. Въпреки двата победи от трите мача, България завърши на трето място в групата и не успя да се класира за четвъртфиналите. Това беше истински разочароващо и болезнено.
И тук влизаме ние — дребните душици. Въпреки множеството роли, които той беше принуден да изпълнява, и факта, че само благодарение на него България изобщо получи възможност да участва в това уникално събитие, ние намерихме начин да го обвиняваме за всичко. Обвинихме го за загубата срещу Гофен, за слабата психика и дори за опит за саботаж. Как успяхме, с какъв здрав разум, да хвърлим цялата помия върху него? Във всеки мач този човек се раздаваше на максимум, оставяше сърцето си на корта и вдъхновяваше младите играчи. Защо не обвинихме Кузманов за загубата от Великобритания? Защо не обвинихме Андреев или Донски? Защото така ни е най-лесно. Лесно е да изсипеш целия си гняв, завист и злоба върху него, като си мислиш, че това е градивна критика.
Както казах преди, ще го кажа и сега. Той е единственият човек, благодарение на когото Лазаров, Кузманов, Андреев и Донски имаха шанс да се докоснат до световния тенис и дори да оставят отпечатък. Надявам се те да продължат да успяват, да развиват своя потенциал и да използват натрупания опит.
Той е и ще остане най-добрият български тенисист, независимо от злобните ни изказвания и обвинения по негов адрес. Ако още не сте се досетили, неговото име е Григор Димитров. И независимо дали ви харесва или не, той е причината, поради която стигн
Your message has been sent
ахме до тук.
About The Author
