Въздухът на стадион „Георги Аспарухов“ се тресеше от разочарование и недоверие на 13 април 2025 г., а днес ръководството на ПФК Левски недвусмислено изразява чувствата си. Ние не сме от тези, които се страхуват от отговорност на терена и напълно признаваме ролята си в изхода на мача срещу Черно море. Въпреки това, очевидните и решителни съдийски грешки, които помрачиха срещата, не могат и няма да бъдат игнорирани.
За пореден път ПФК Левски се оказва жертва на съдийството, което пряко повлия на крайния резултат. Докато ние носим отговорност за представянето си на терена, мълчанието пред лицето на подобни очевидни несправедливости би било лоша услуга към нашите верни фенове и мълчаливо приемане на некомпетентност.
Ключовият момент настъпи в 54-ата минута, когато резултатът беше деликатно изравнен на 1:0. Повторенията са неопровержими: топката удари протегнатата ръка на защитника на Черно море Влатко Дробаров в рамките на наказателното поле. По всякакъв обективен стандарт това беше чиста дузпа. Макар че може би можем да разберем главния съдия Георги Давидов, който пропусна това в разгара на момента, последвалото бездействие на рефера VAR Васимир Ел-Хатиб е напълно озадачаващо и хвърля тъмна сянка върху цялата система за видео преглед. Какъв, питаме се, е смисълът на VAR, ако подобни очевидни нарушения се пренебрегват?
Спорът не свърши дотук. Вторият гол на Черно море също е обвит в съмнение, като убедителни доказателства сочат игра с ръка от нападателя Димитър Тонев, докато той контролираше топката в преднината. Учудващо, докато VAR се намеси за потенциална засада, тази решаваща игра с ръка, ясно видима на камерата, беше необяснимо пропусната.
Това не е изолиран инцидент. Участието на един и същ VAR екип – Васимир Ел-Хатиб като VAR съдия и Димитър Димитров като четвърти съдия – в мача за Купата на България между двата ни клуба през февруари повдига сериозни въпроси. В тази среща скандалният инцидент с треньора на Черно море Илиан Илиев, който хвърли топка в лицето на Майкон, остана ненаказан. Да вярваме ли, че това е просто поредица от злощастни съвпадения?
Съвпаденията стават още по-тревожни, когато се разгледа уместен въпрос, който изисква прозрачен и публичен отговор: има ли някакво отношение към тези съмнителни решения фактът, че Манол Тодоров, син на председателя на Съдийската комисия Станислав Тодоров, е регистриран играч в академията на Черно море? Това не е обвинение, а легитимно запитване, което трябва да бъде адресирано, за да се разсеят всички оставащи съмнения относно безпристрастността.
Стига толкова. В светлината на тези повтарящи се и последващи грешки, ПФК Левски изисква незабавни действия. Настояваме всички останали мачове от фазата на плейофите за шампионата да бъдат съдийски от чуждестранни съдии. Това не е ново искане, но настоящият климат на недоверие и осезаемото въздействие на тези съдийски грешки го правят абсолютна необходимост.
Интегритетът на българския футбол е заложен на карта. Съдбата на нашите клубове в европейските състезания не трябва да зависи от спорни решения и призрака на потенциална пристрастност. Призоваваме съответните органи да се вслушат в нашия призив и да осигурят равни условия за всички. Феновете заслужават прозрачност, а играчите заслужават справедливо съдийство. Времето за извинения отмина. Времето за решителни действия е сега.
About The Author
