Въздухът в „Коматево“ пукаше от недоверие и след това избухна в яростен хор от „Оставка!“, докато ЦСКА София претърпя шокираща загуба срещу Крумовград. Само дни след вдигащата морала победа над Локомотив (Пловдив), сянка на съмнение и некомпетентност отново обгърна „червените“, оставяйки феновете разстроени, а мениджъра Томаш на ръба.
Оптимизмът след Локомотив, подхранван от ослепителното представяне на Локило с две асистенции, се изпари с озадачаващия избор на отбор. Логиката диктува титулярна роля за крилото във форма, но той се озова на пейката. Отсъствието на Ето’о от първоначалния състав допълнително задълбочи объркването, заменено от познати лица, чиито договори изтичат – ярък индикатор за клуб, който сякаш се е отклонил от игра, давайки приоритет на настоящето с играчи, които може би дори не са част от бъдещето му. Това не е сграда; това е бавно, мъчително разрушаване.
Слухове за съмнително решение за дузпа несъмнено ще се разпространяват, но те не могат да прикрият суровата реалност на беззъбата атака на ЦСКА.
Вратарят на Крумовград, Янко Георгиев, стоеше като непробиваема стена, рядко обезпокояван от истинска заплаха. Добавяне на обида към контузията беше още едно хаотично участие на Фаетон – късно, безразсъдно влизане, лишено от каквато и да е видима цел. За пореден път индивидуални грешки подкопаха всякакво подобие на сплотеност на отбора.
Горчивата истина е, че ЦСКА изглеждаше напълно лишен от идеи срещу добре тренирания отбор на Крумовград. Това не е аномалия; това е смразяващ преглед на тактическите предизвикателства, пред които ще се изправят седмица след седмица в българския елит. Къде е планът за игра? Къде е способността за адаптация, когато нещата не вървят по план? Къде е осезаемото треньорско влияние, което би трябвало да оформя този отбор? Отговорът, изглежда, не се намира никъде.
Предстоящият мач във вторник се превърна в неоспорим ултиматум за Томаш. Макар математически все още да е начело, вероятността той да управлява този кораб след настоящия сезон изглежда безкрайно малка. Феновете се изказаха, търпението им е напълно изчерпано. Столът се тресе, отборът потъва, а ехото от „Оставка!“ е оглушително обвинение срещу клуб, отчаяно нуждаещ се от нова посока. Това не е просто загуба; това е криза. И въпросът сега е кой ще издърпа ЦСКА от бездната?
About The Author
