СОФИЯ, България – Въздухът на стадион “Българска армия” е наситен със смесица от очакване и сурово напрежение. След сърцераздирателната загуба на финала за Купата на България, старши треньорът на ЦСКА, Александър Томаш, застана пред пресата, поведението му беше смесица от овладяно разочарование и стоманена решителност. Фокусът: плейофен мач за Европа срещу Арда – мач, който обещава да дефинира сезона на “червените” и може би бъдещето на Томаш начело.
“Изгубеният финал вече е история,” започна Томаш, гласът му твърд, макар че скорошната болка от загубата се усещаше под повърхността. “Но не може да бъде забравен толкова бързо. Този опит, колкото и горчив да е, е една от рецептите да погледнем по коренно различен начин. За мен е важно да бъдем концентрирани върху предстоящия мач.”
Тежестта на скорошната загуба, шокираща изненада на финал, в който те бяха категорични фаворити, очевидно все още тегне. Томаш призна дълбокото самоанализ, което е обзело отбора. “Има неща, които не могат да влязат в публичното пространство. Разбира се, анализирали сме много неща, разговаряли сме с футболистите. Надявам се да не е същото.” Този завоалиран намек загатваше за тактически пропуски, може би психическа крехкост или дори подценяване на съперника, което им е струвало скъпо. Каквито и да са били спецификите, посланието беше ясно: изводи са направени и повторение на представянето е немислимо.
Българският футболен парадокс: подценяване и високи залози
Томаш прехвърли погледа си към уникалната непредсказуемост на българския футбол – лига, често склонна към шокиращи изненади. “В България, по принцип, не можем да се изненадваме. Всеки отбор може да изненада себе си. Залогът е доста висок както за нас, така и за съперника.” Този предстоящ сблъсък с Арда, страховит отбор сам по себе си, е нещо повече от мач; той е врата към европейските клубни турнири, жизненоважна спасителна линия за клуб от калибъра на ЦСКА.
“Ще се срещнат два добри отбора, пореден труден мач, и от психологическа гледна точка, за да вземем победата,” продължи той, подчертавайки огромния натиск върху двете страни. Психологическата битка, по мнението на Томаш, ще бъде също толкова решаваща, колкото и тактическата.
Той направи рязък контраст между финала за Купата и по-маловажен мач от първенството, подчертавайки тревожна тенденция в състава си. “Всеки мач е важен. Тежестта, която носи този мач и какво ще даде, се оказва, че този мач е на преден план и е най-важният. Преди мача с Ботев – виждате каква е разликата, когато един мач, който не носи такава стойност, когато футболистите излизат и се опитват да се забавляват, какво се случва. Това показва, че все още имаме върху какво да работим.”
Това наблюдение беше силен момент на саморефлексия. То предполагаше, че неговите играчи, може би подсъзнателно, се затрудняват да поддържат върховна концентрация и интензивност, когато възприеманите залози са по-ниски. Финалът за Купата, мач с огромна “стойност”, очевидно е пострадал от елемент на самодоволство – опасно мислене, което Томаш е решен да изкорени преди сблъсъка с Арда.
Бремето на треньора: изправен пред проверка и лично въздействие
Разговорът неизбежно се насочи към позицията на Томаш и нарастващия натиск, пред който е изправен. “Няма треньор, който да мисли за загуба преди мач. Когато имаш мач като финала за Купата на България, независимо от финала, е коренно различно. В края на краищата, това са хора, имаш съперник, който също има много опит.”
Той засегна опасния капан на подценяването, подводен камък, който може би е допринесъл за тяхната загуба на Купата. “Много хора се опитаха да пренебрегнат преди мача и ние влязохме в този мач като фаворити. Това беше разликата.” Това откровено признание загатваше за външни разкази, влияещи върху вътрешното възприятие на отбора – важен урок, научен по трудния начин.
“Наистина, футболът е за забавление и в крайна сметка това се опитваме да правим,” замислено каза Томаш, мимолетно напомняне за простата радост в сърцето на красивата игра, дори сред професионалния натиск.
Тежестта на отговорността беше осезаема, когато той се обърна към бъдещето си. “След мача в събота мога да кажа дали съм се справил с изискванията в ЦСКА. Имам мнение, но сме концентрирани върху мача с Арда.” Това изявление беше ясен показател, че мачът с Арда не е само за европейска квалификация, но и за продължаването на Томаш като треньор на ЦСКА. Бъдещето му, изглежда, зависи от представянето на отбора.
На лично ниво Томаш разкри огромното бреме, което носи работата. “На лично ниво само най-близките хора могат да отговорят как ми влияе. Наясно съм с тази професия от първия ден. Живея с нея. Няма как да не ми влияе. От Нова година всеки ден ми задават такива въпроси, с които трябва да се справям. Справям ли се? Ще го оставя на себе си и на хората, които са най-близо до мен.”
Този емоционален поглед открехна завесата за често изтощителната реалност на футболния мениджмънт. Постоянният контрол, ежедневните въпроси за представянето и сигурността на работата, както и дълбоко личната инвестиция в съдбата на отбора са тежко бреме. Думите на Томаш нарисуваха картина на човек, живеещ и дишащ с професията си, дълбоко засегнат от всяка победа и поражение.
Сцената вече е готова за ключова среща. ЦСКА, ранен, но решителен, трябва да отхвърли призраците от финала за Купата и да покаже представяне, достойно за европейските им амбиции. За Александър Томаш това не е просто плейоф; това е тест за неговото лидерство, неговата устойчивост и в крайна сметка – неговото наследство в един от най-историческите клубове в България. Феновете, жадни за изкуплени
е, ще наблюдават.
About The Author
