СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ – Въздухът около стадион “Българска армия”, някога ехтящ от предизвикателни скандирания и горди химни на шампиони, е заменен от смразяваща тишина – тишината на пълното поражение, на мечтите, безвъзвратно разбити. Една единствена, брутално режеща фраза, първоначално шепот на оплакване, сега се превърна в рев на отчаяние от дълбините на “армейските” привърженици: “Година по-късно ЦСКА е там, където му е мястото – в коша!” Това язвително обвинение, насочено право към ръководството на клуба, не е просто критика; то е епитаф. И с него идва безпрецедентно, сърцераздирателно искане към видимите фигури на клуба: “Г-н Златков, свалете лозунгите! Те са подигравка!”
Това е последният, съкрушителен удар, неоспоримото потвърждение за слизането на ЦСКА София в бездна. “В коша” – разговорно израз за пълен провал, за това да бъдеш отхвърлен и без значение – сега перфектно капсулира реалността за клуб, който завърши сезона в Efbet Лига на най-ниската си историческа позиция, далеч от всякакви европейски амбиции за втора поредна година. Агонизиращата загуба след дузпи от “Арда” за последното европейско място беше само предвестник; това окончателно класиране в лигата е мрачната, нелакирана истина. Финансовите проблеми, дълго време тлеещи, сега заплашват да избухнат, застрашавайки дори самата оперативна стабилност на клуба.
Искането към “г-н Златков” (предполагаема фигура или собственик) да премахне емблематичните клубни лозунги – фрази като “ЦСКА е вечен”, “Шампиони!” и “Воля за победа” – е може би най-дълбокият израз на фенското отчаяние. Тези горди декларации, някога носени като отличия, сега служат само като жестоки напомняния за това колко ниско е паднал клубът. За разочарованите “червени” тези думи вече не са вдъхновяващи; те са горчива подигравка, свидетелство за разбити обещания и изсъхнало наследство.
“Как можем да пеем ‘ЦСКА е вечен’, когато играем като отбор, обречен на забрава?” избухна видимо разстроен ултра лидер, гласът му дрезгав от емоция, пред празния стадион. “Как можем да скандираме ‘Шампиони’, когато гледаме как Левски се укрепва и осигурява бъдещето си, докато ние сме оставени да събираме отломките? Лозунгите сега са лъжа. Свалете ги. Нека се изправим пред истината.”
Това последно унижение е горчивият плод на месеци на безмилостно лошо управление и спортни провали. Всичко започна с унизителното ранно отпадане от Европа, което разкри дълбоки пукнатини в характера на състава. Последвалото напускане на треньора Александър Томас и хаотичното търсене на заместник – объркваща въртележка от над 15 кандидати, включително смущаващото публично отричане на Андреа Пирло, и неотдавнашното, неясно дефинирано преследване на “иберийски гуру” – показаха тревожна липса на визия. Дръзкото искане на играчите за извинение от феновете само разкъса последните връзки на доверие, демонстрирайки вътрешна гнилост, която сега е проникнала във всяко ниво на клуба.
Планираната “чистка” от предстоящия, все още неназован треньор, първоначално рекламирана като радикално решение, сега изглежда по-малко като стратегическо рестартиране и повече като отчаян опит да се прехвърли вината върху състав, който е наследил счупена система. Може ли едно прочистване наистина да поправи това, което изглежда като фундаментална гнилост в основата на клуба? Може ли нов треньор, колкото и безмилостен да е, да вдъхнови фенбаза, която е наблюдавала как любимата им институция е лишена от гордостта и достойнството си?
“Армията” достигна своята точка на пречупване. Призивите за масови протести, пълни бойкоти и радикални промени в собствеността вече не са шепот, а отчаяни викове. Страстта, която някога определяше ЦСКА, сега заплашва да го погълне, обръщайки се навътре, за да погълне самия клуб, който обича. Това не е просто край на сезона; това е началото на безпрецедентна ера на позор и несигурност.
ЦСКА София, име синоним на слава, сега е определено от своя грандиозен провал. “В коша” – думите ще отекват през дългото, тъмно лято, призрачен епитаф за гигант, оголен до кости. Въпросът вече не е *дали* могат да се възстановят, а *колко* парчета ще останат за събиране и дали гордите лозунги някога наистина ще отразяват отново реалността на клуба. За “червените” бъдещето никога не е изглеждало толкова мрачно, толкова лишено от надежда.
About The Author
