СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ – Тъкмо когато изстрадалата душа на ЦСКА София вярваше, че не може да понесе повече, ново, отровно обвинение прониза верните “армейци”, разпалвайки огнена буря от възмущение и сурова болка. В експлозивно изявление, което смразява кръвта на всеки истински “червен”, ветеранът футболен деятел Вили Вуцов сензационно разкри: “Светльо най-много скачаше по време на дузпите на Арда срещу ЦСКА!” Това не е просто разкритие; това е удар в гърба, акт на толкова отвратителна нелоялност, че разкрива прогнило ядро в самите среди, които би трябвало да ценят клуба.
Обвинението е насочено към “Светльо” – име, синоним във футболните среди в България на някой, който или е носил фланелката на ЦСКА, или е излязъл от прочутата му школа, или е заемал значима роля в треньорския или административния щаб на клуба. Контекстът е мъчително точен: моментът на върховното унижение за ЦСКА, сърцераздирателната загуба след дузпи от “Арда”, която угаси последната им надежда за европейски футбол и потвърди тяхното “историческо дъно”. Докато милиони “червени” плачеха от отчаяние, “Светльо” според съобщенията “най-много скачаше”, празнувайки триумфа на съперника си и пълната агония на ЦСКА.
Думите на Вуцов, произнесени с характерната му прямота, нарисуваха картина на несъвестно предателство. Тук не става въпрос просто за празнуване на победа; става въпрос за наслаждение от съкрушителното поражение на клуб, който би трябвало да командва лоялност. Образът на фигура, за която се предполага, че е част от “армейското” семейство, злорадстваща, докато ЦСКА се срива, е обида от най-висок порядък, задълбочаваща усещането за оскверняване, което вече се усеща от фенбазата.
Това ужасяващо разкритие идва в най-неподходящия момент за ЦСКА, клуб, който вече се бори с безпрецедентна криза. “Историческото дъно” в класирането на лигата, унизителното европейско отпадане и горчивият публичен конфликт между играчи и фенове – всичко това допринесе за климат на недоверие и отчаяние. Предстоящата “чистка” от новия иберийски треньор, насочена към премахване на елементи, лишени от “воля и характер”, сега изглежда още по-трагично оправдана. Предполагаемото празнуване на “Светльо” е ясна, неоспорима потвърждение, че гниенето се простира отвъд терена и навлиза в самата същност на миналото на клуба.
Възмущението сред привържениците на ЦСКА е безмерно. Платформите на социалните медии пламнаха от гневни призиви “Светльо” да бъде публично отхвърлен, лишен от всякаква връзка с историята на клуба и завинаги изгонен от “армейското” семейство. “Това е по-лошо от всяка загуба на терена!” извика един фен. “Това е вътрешна работа! Юда сред нас! Той никога не трябва да бъде допускан близо до стадиона ни отново!” Гневът е насочен не само към “Светльо”, но и към система, която привидно позволява такава нелоялност да тлее.
Вили Вуцов, известен с непреклонния си коментар, за пореден път се потопи в противоречие, разкривайки тази отворена рана. Неговото решение да назове и заклейми, макар и непряко, принуди “Армията” да се изправи пред болезнената реалност, че предателството може да дойде отвътре, добавяйки слой лична агония към и без това смазващата им институционална криза. Този инцидент също така добавя още едно мрачно измерение към вече витаещите обвинения в външно влияние и политическа намеса, подчертани от неотдавнашния скандал с “благодарностите от Пеевски”. Ако фигури, които уж са близки до ЦСКА, празнуват техния крах, каква надежда има за почтеност?
Последиците за единството на клуба са опустошителни. Как може “Армията” да се излекува и да се възстанови, когато такива актове на очевидно предателство са разкрити? Този последен скандал задълбочава емоционалните рани, правейки задачата на новия иберийски треньор – да обедини разпокъсан състав и разочарована фенбаза – още по-страшна.
Предполагаемото злорадство на “Светльо” по време на най-мрачния час на ЦСКА е повече от просто безсърдечен акт; то е символично предателство, което разкъсва самата душа на “Армията”. То хвърля дълга, смразяваща сянка върху миналото и бъдещето на клуба, оставяйки феновете да се чудят дали самата лоялност се е превърнала в изгубена добродетел в пустинния пейзаж на българския футбол.
About The Author
