Тъкмо когато верните “армейци” дръзнаха да си отдъхнат колективно, вкопчени в призрачното обещание за иберийски генерал или дръзките мечти за завръщащия се Са Пинто, смразяващата истина бе разкрита: ЦСКА София остава обезглавен! Въпреки седмиците на спиращи дъха спекулации, въртележка от “над 15” потенциални кандидати и мъчително дълъг списък, “подготвян от дълго време”, клубът, намиращ се в своето “историческо дъно”, не е взел окончателно решение за следващия си старши треньор. Дългоочакваният “рестарт” е спрял, преди дори да е започнал, потапяйки падналия гранд обратно в задушаваща празнота от нерешителност и задълбочаващо се отчаяние.
Разкритието е жесток шамар в лицето на фенбаза, отчаяно нуждаеща се от някакъв знак за стабилност. След публичните декларации за интерес от фигури като Рикардо Са Пинто, обещаващи борба за титлата догодина сред хаоса, продължаващата реалност, че “нищо не е решено”, осмива цялата досегашна реторика. Тя разкрива парализираща парализа в самото сърце на ръководството на ЦСКА, правейки всяко гръмко изявление и амбициозен план абсолютно безсмислени. Как може един клуб, уж започващ радикална “чистка” и пълна преструктуриране, да не може дори да назове архитекта на собственото си бъдеще?
Абсурдността на ситуацията е зашеметяваща. “Дълго подготвян списък” с “над 15 имена” предполага процес, който е или педантично, мъчително бавен, или безнадеждно затънал във вътрешни разногласия и некомпетентност. Докато съперници като Левски правят смели ходове, осигурявайки си звездите и планирайки бъдещето си, ЦСКА остава замръзнал, неспособен дори да избере лидер за своята предполагаема революция. Тази продължителна нерешителност не е просто разочароваща; тя активно саботира всеки шанс за значимо възстановяване.
Последствията са тежки. Без треньор, обещаната “чистка” – предназначена да отстрани нелоялни елементи, играчи под ниво и замесените в горчивия конфликт между играчи и фенове – не може да започне. Играчите, които са на мушката, са оставени в мъчителен лимб, докато потенциални нови попълнения, дори и тези, привлечени от съблазънта на иберийска философия, със сигурност ще се отдръпнат от клуб, който не може дори да назначи собствен мениджър. Предсезонната подготовка вече изостава, допълнително подкопавайки всяка надежда за конкурентен старт на следващия сезон – сезон, за който Са Пинто дръзко обеща, че ще бъде за титлата.
Верните “армейци”, вече брутализирани от “историческото дъно” в класирането на лигата, европейския позор и парещите разкрития за предателството на “Светльо” и скандала с “благодарностите от Пеевски”, сега са обзети от нова вълна на съсипваща безнадеждност. Всяка искра оптимизъм, запалена от дръзки обещания или перспективата за силен, решителен лидер, е брутално угасена от този продължителен треньорски вакуум. “Това не е криза, това е жива смърт!” оплака се един фен. “Те не могат дори да изберат треньор! Как да им вярваме за каквото и да било?!”
Прожекторът се засилва върху ръководството на ЦСКА, чиято неспособност да вземе навременно, въздействащо решение крещи за по-дълбока дисфункция. Наистина ли са неспособни, или мощни фракции в клуба са вкопчени в изтощителна борба за власт, жертвайки институцията заради собствените си цели? Клубът, някога символ на сила и решителност, сега проектира образ на пълен безпорядък и безсилие.
Докато дните се превръщат в седмици и ценният предсезонен прозорец се стеснява, ЦСКА София остава в капан на самоналожено чистилище. Липсата на треньор не е просто детайл; тя е най-очевидният симптом на клуб на ръба, неспособен да върви напред, неспособен да се излекува и привидно обречен да тъне “в коша” на собственото си творение. Мечтата за драматично завръщане, някога краткотрайно подхранвана от дръзки твърдения, сега изглежда като далечен, жесток мираж, оставяйки “Армията” да размишлява за бъдеще, което става все по-мрачно с всеки изминал, безличен ден.
About The Author
