СОФИЯ, България – Точно 275 мъчителни дни червената половина на София стана свидетел на това, което може да бъде описано само като „Апокалипсиса на Томас“. Управлението на старши треньора Саша Илич, известен галено като Томас, в ЦСКА София завърши не с обещаното възраждане, а с период на безпрецедентен упадък, който систематично свали клуба на колене, оставяйки след себе си наследство, изцяло обляно в позор. Това, което започна с предпазлив оптимизъм, завърши с горчива, унизителна разплата, потопявайки гордите „армейци“ в най-мрачната им ера в най-новата история.
Само числата рисуват мрачна картина, но те едва докосват повърхността на емоционалната тежест, нанесена на страстните фенове на клуба. Под ръководството на Томас, някогашното страховито присъствие на ЦСКА в българската Първа лига се изпари. Тактическата кохерентност се разпадна, увереността на играчите ерозира, а известният „Армейски стадион“, някогашен котел на сплашване за гостуващите отбори, се превърна в сцена за все по-мрачни изпълнения. Ключови дерби мачове бяха загубени не просто убедително, но често с липса на борбеност, която шокира дори най-коравите ветерани.
„Това не е нашият ЦСКА“, заяви видимо разстроен Димитър Пенев, легендарна фигура, която е била треньор на ЦСКА и националния отбор. „Имали сме трудни времена, да. Но този период… сякаш всичко, което ни определя като клуб – борбеният дух, страстта, манталитетът на победител – е систематично разрушено. Това е апокалипсис за Червената армия.“
„Позорът“ се простира далеч отвъд обикновените резултати. Той обхваща начина на загубите, предполагаемото отсъствие на ясна футболна философия и нарастващата пропаст между отбора на терена и хилядите верни привърженици по трибуните. Фенските протести, някога спорадични, стават все по-чести и страстни, с транспаранти, изискващи незабавна промяна и поставящи под въпрос самата посока на клуба. Атмосферата на домакинските мачове се е променила от пламенна подкрепа към осезаемо разочарование, често прекъсвано от освирквания и викове.
Неофициални доклади от клуба предполагат срив в комуникацията и загуба на вяра от ключови играчи. Контузиите се натрупваха, но дълбочината на състава и устойчивостта, с които ЦСКА някога е бил известен, изглежда изчезнаха, заменени от крехкост, която водеше до пропилени преднини и чести грешки в защита. Някога страховитата атакуваща мощ пресъхна, оставяйки отбора да се бори за голове дори срещу най-скромните противници.
„Всяка седмица се чувствахме като на дъното“, призна дългогодишен притежател на сезонен билет, Иван Стоев, гласът му тежеше от разочарование. „Гледахме как нашият клуб, нашата идентичност, бавно се разпада пред очите ни. Не ставаше дума само за загуби на мачове; ставаше дума за загуба на надежда. Наследството на ЦСКА, обляно в толкова много слава, сега е опетнено от този период на пълен позор.“
Тъй като 275-дневният „апокалипсис“ върви към своя позорен край, въпросът, който виси над стадион „Българска армия“, не е просто кой ще замени Томас, а как ЦСКА може да започне да се възстановява от толкова дълбоко падение. Пътят обратно към славата ще бъде труден, изискващ не просто ново лице на пейката, но и дълбоко самовглеждане и фундаментално пренастройване на амбициите и ценностите на клуба. Белезите, оставени от тези 275 дни, ще служат като рязко, болезнено напомняне за период, когато ЦСКА беше свален на колене, а наследството му изглеждаше обляно в позор.
About The Author
