
Едно от най-големите предизвикателства пред Томаш е неспособността му да установи ясна и ефективна комуникация – с медиите, феновете и най-важното – със собствените си играчи. От самото начало той се опитва да си осигури подкрепа с пламенни публични изявления, но театралният му подход бързо отчуждава отбора. Непоследователните му послания често противоречат на действията му, което води до объркване както в съблекалнята, така и извън нея. Понякога той изглеждаше прекалено суров, само за да заеме по-снизходителна позиция, оставяйки отбора без ясна посока. В резултат на това много играчи тихомълком се разочароваха и Томаш се бореше да спечели пълното им доверие през целия сезон.
В година, когато ЦСКА нямаше европейски ангажименти и надеждите му за титлата в лигата избледняваха рано, дербитата бяха едни от малкото възможности да предизвикат ентусиазъм сред привържениците. Но Томаш не успя в тези критични мачове. Той не успя да си осигури нито една победа в четири оспорвани срещи със съперниците си Левски и Лудогорец. Особено болезнено беше пролетното дерби срещу Левски, където ЦСКА пропиля преднина от два гола в добавеното време – нещо безпрецедентно в историята на съперничеството. Неговият опит срещу Лудогорец, който вече достига 22 мача без победа, хвърля сериозни съмнения върху тактическите му способности и контрол в решаващи ситуации.
Към списъка с разочарования се добавят и няколко шокиращи резултата, които помрачават гордото наследство на клуба. Под ръководството на Томаш ЦСКА губи точки в мачове, които се очакваше да спечели лесно, продължавайки тревожната тенденция от предишния сезон. Отборът претърпя първата си загуба от Крумовград и загуби от Ботев Враца, слагайки край на доминиращата си десетгодишна серия срещу тях. Тези резултати сериозно навредиха на репутацията на ЦСКА и подчертаха сезон, лишен от наистина вдъхновяващи победи. Кампанията завърши с още един болезнен провал в плейофите за европейските квалификации, повтаряйки провала от предходната година.
Набирането на играчи също се превърна в лична грешка за Томаш. Докато много проблеми на терена произтичаха от не особено добре представящи се играчи, Томаш участваше в избора им. Той приветства шест нови попълнения през лятото, като лично одобри всяко едно. Всъщност някои от най-разочароващите играчи, включително Аарън Исека, първоначално бяха привлечени с пълната му подкрепа. Решението му да привлече трети вратар като сериозен претендент, въпреки че вече имаше двама старши варианта, се обърна лошо и допринесе за защитна схема, която никога не се стабилизира напълно.
И накрая, Томаш не успя да отгледа нито един млад талант в редиците на клуба. Нито един играч от академията не успя да пробие в първия отбор, дори като резерва. Това не само се отразява зле на неговата философия за развитие, но и представлява пропусната възможност да влее свежа енергия в застоял отбор. В сезон, белязан от слаби представяния и фрагментирано ръководство, липсата на интеграция на младежите беше пореден знак, че Томаш така и не успя да насочи ЦСКА в правилната посока.