Политически заложници и сенчестата мрежа на властта: Разопаковане на извратения политически пейзаж на България
Българската политическа арена рядко е скучна, но последните събития я потопиха в мрачна драма, която прилича повече на криминален трилър, отколкото на демократичен процес. В основата на всичко стои енигматичната фигура на Делян Пеевски и разпадането на някога видна политическа партия – Движението за права и свободи (ДПС). Както е анализирано от Веселин Стойнев, проницателен наблюдател от Дойче веле и заместник главен редактор на „Би Глобал“, разгръщащите се в момента машинации далеч не са обикновена политика; те са „извращение на политиката“, циничен показ на това как властови структури биват използвани като оръжие за лична изгода.
Залезът на ДПС: Марка без спасение?
Драматичното отцепване на Джевджет Чакъров от ДПС бележи ключов момент, сигнализирайки за потенциалния край на самата марка на партията. Стойнев провокативно оприличава хода на Чакъров и съпътстващите го фотосесии на „терористичен акт“, където „заложниците биват политически обезглавявани“. Образът е ярък: това не са политически преговори; това са принудителни подчинения. Чакъров, някога уважавана фигура в ДПС, привидно е изоставил ядрото на партията си, ръководството и избирателите си, за да се присъедини директно към „противоположна армия“ – тази на Пеевски.
Възниква въпросът: Защо? Отговорът, според Стойнев, е смразяващо прост: изнудване и зависимост. Прожекторът пада върху сина на Чакъров, Сами Чакъров, чието участие в приблизително 40 компании с активи над 150 милиона наскоро е попаднало под съдебен контрол. Тези активи бяха иззети от Софийския градски съд непосредствено преди 24 май, след сигнал от КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество) и действия на прокуратурата.
Това повдига критични въпроси относно времето и отговорността. Защо едва сега излизат наяве предполагаемите законови нарушения на Чакърови? И защо същите прокурорски органи привидно са пренебрегнали подобни, може би дори по-големи, финансови скандали като „Булгартабак“ или КТБ? Внушението е ясно: тези действия не са за правосъдие; те са за оказване на влияние. Времето предполага пресметнат ход, предназначен да окаже натиск и да изгради лоялност. Това не е вътрешнопартиен спор; това е стратегическо използване на държавната власт за разбиване на политическата опозиция и консолидиране на влиянието.
„Осемте джуджета“ и фарсът на правосъдието
Абсурдът се разпростира и в сферата на съдебната власт, където границата между сериозно правно разследване и цинично отклонение е размита. Размяната на реплики между съдия Атанаска Дишева и Борислав Сарафов относно делата „КТБ“ и „Осемте джуджета“ илюстрира това перфектно. Въпросът на Сарафов към съдия Дишева относно връзката на съпруга ѝ с „Да, България“ е отличен пример за това, което Стойнев нарича „комично и цинично“.
Вместо да се обърне към същността на обвиненията в корупция, Сарафов прибягва до лични нападки, намеквайки за зловеща връзка, където такава не съществува. Както Стойнев правилно отбелязва, „Да, България“ не е терористична организация и свързването ѝ с престъпна дейност е прозрачен опит за дискредитиране и отклоняване. Този инцидент подчертава дълбоко тревожна тенденция: когато тези, които трябва да поддържат правосъдието, прибягват до подобни тактики, самата идея за справедлива и безпристрастна правна система е подкопана, което допълнително ерозира общественото доверие.
Имперският поход на Пеевски: Отвъд анклавите на ДПС
Влиянието на Пеевски обаче не се ограничава до вътрешните сътресения в ДПС. Неговите амбиции, изглежда, нямат граници. Стойнев отбелязва, че Пеевски не просто поема контрола над „собствения арсенал“ на ДПС; той разширява обхвата си далеч извън него. Скорошната фотография на кмета на Горна Оряховица – град, чийто кмет не е нито от ДПС, нито от ГЕРБ – в „бръснарницата на Делян“ (сатирична препратка към оркестрираните фотосесии) е изключително показателна.
Това означава стратегически ход за оказване на влияние върху местната власт, решаващ трамплин за национална политическа власт. Заплахата, която това представлява за ГЕРБ, в момента партията с най-силни позиции в местната власт, е огромна. Отчаяните опити на ГЕРБ да си възвърнат контрола в градове като София и Варна, където са загубили кметства и мнозинства, не са просто за отмъщение; те са за самосъхранение. Ако Пеевски успешно ерозира силата на ГЕРБ в регионалните градове, тяхното изборно влияние на национално ниво без съмнение ще намалее.
Настоящият политически пейзаж в България е опасна игра на шах, където властта се упражнява чрез сенчести сделки, изнудване и използване на държавните институции като оръжие. Това е отрезвяващо напомняне, че когато политическите процеси са извратени, самата тъкан на демокрацията е изложена на риск, оставяйки гражданите да се чудят кой всъщност държи юздите на властта.
Какви според вас са дългосрочните последици от подобно дълбоко вкоренено политическо манипулиране за демократичното бъдещ
е на България?
About The Author
