София, България – Смразяващото пророчество, което преследваше верните фенове на „Армията“ от ЦСКА София само преди дни, сега е недвусмислено потвърдено от друг авторитетен глас от българския футболен пейзаж. В изявление, което предизвика тревожни трусове и усещане за неизбежност в клуба, известната фигура Тунчев повтори зловещото предупреждение: „Скоро български треньор няма да води ЦСКА!“ Това не е просто спекулация; това е дълбока декларация, която сигнализира края на една ера и пълната чуждоземизация на ръководството на клуба.
Предишният „Пророк на гибелта“, неназована бивша фигура от ЦСКА, вече беше вдигнал тревога, намеквайки за системна промяна в посока отдалечаване от българското влияние в клуба. Сега, с изричното потвърждение на Тунчев, тази мрачна прогноза се превръща в бързо наближаваща реалност. Позицията на Тунчев в българския футбол придава огромна тежест на думите му, засилвайки страха, че ЦСКА, клуб дълбоко преплетен с националната идентичност и военната история, е на път да загуби самия си български пулс.
Това не е просто смяна на един треньор с друг; това е предвестник на цялостна трансформация. „Чуждестранната ера“, както имплицитно е обявена от Тунчев, предполага бъдеще, в което стратегическото и тактическо кормило на ЦСКА ще бъде изключително поверено на небългарски експерти. Това надхвърля настоящия, противоречив мандат на Милош Керкез – чиято астрономическа заплата и дръзко привличане на щаб от съперничещи клубове (както бе съобщено по-рано) вече предизвикаха противоречия – до системна и може би необратима промяна във философското ядро на клуба. Въпросът сега е: това пресметната стъпка към по-високи европейски стандарти ли е, или отчаяна капитулация на идентичността в преследване на неуловима слава?
Последиците от тази промяна са дълбоки за клуб като ЦСКА, чийто прякор „Армията“ предизвиква силни национални и исторически корени. Десетилетия наред български треньори са управлявали неговите триумфи и изпитания, въплъщавайки духа на клуба. Загубата на това местно ръководство, виждайки скамейката заета единствено от чужди умове, представлява символична жертва на ценно наследство. Дали това се дължи на предполагаема липса на доверие в местните таланти, или просто на отчаяната нужда да се използва чуждестранен опит, без значение каква е цената за традиционния характер на клуба? Астрономическите финансови хазартни игри с играчи като Лиъм Купър и преследването на други високоплатени „тайнствени придобивки“ намекват за клуб, толкова отчаян за незабавен успех, че може да е готов да плати всяка цена, дори душата си.
—
Феновете на „Армията“, вече разтърсени от шпионски скандали, финансови тревоги и скорошното унизително осъзнаване, че топ трансферна цел избра да купи английски клуб, вместо да се присъедини към тях, сега са изправени пред нова вълна от отчаяние и гняв. Перспективата за загуба на последните остатъци от българско ръководство, особено в такава символично важна роля, вероятно ще разпали допълнителни разделения и протести. Тя повдига основни въпроси за това какво всъщност означава ЦСКА, ако неговата идентичност е размита до такава степен.
Зловещото потвърждение на Тунчев отеква като погребален звън за българското треньорско ръководство в ЦСКА София. Пророчеството е изречено, потвърдено и сега виси като тежка покривка над „Армията“. Това бележи не просто промяна в персонала, а фундаментална, може би необратима, промяна в идентичността на клуба. Преследването на крайна слава под чуждестранно командване повдига дълбоки въпроси за бъдещето на ЦСКА, връзката му с историята и дали желаната титла ще дойде на най-висока цена – самата душа на „Армията“, нейният български пулс, заглушен от зората на нова, чужда ера. Борбата за идентичност в ЦСКА току-що навлезе в най-критичната си и може би последна фаза.
About The Author
