СОФИЯ, България – Само дни, след като ЦСКА София шокира футболния свят с рязкото отстраняване и вътрешно разследване на звездния вратар Иван Дюлгеров, ново, още по-експлозивно разкритие разтърси стадион „Българска армия“: източници от клуба твърдят, че „случаят Дюлгеров“ не е бил внезапно откритие, а публична тайна, известна на „всички“ – от съблекалнята до борда на директорите. Това изумително твърдение превръща една лична криза в дълбоко вкоренен институционален скандал, намеквайки за всепроникваща култура на мълчание, съучастие или може би умишлена небрежност в самото ядро на един от най-известните български клубове.
Първоначалният шок от необяснимото отстраняване на Дюлгеров и загадъчното обявяване на „сериозно вътрешно разследване“ вече беше оставило феновете на ЦСКА в потрес. Въпреки това, последните шепоти, бързо ескалиращи в широко разпространени твърдения, предполагат, че основните проблеми, свързани с популярния вратар, не са били изолирани инциденти, а дългогодишен, широко известен проблем в стените на клуба. „Вбесяващо е, но не е изненадващо“, разкри бивш служител на клуба, говорейки анонимно поради страх от репресии. „Всички знаеха за това. Играчи, щаб, дори някои административни служители. Въпросът не е „какво се случи“, а „защо отне толкова време да се действа и защо му беше позволено да се разраства?“
Докато точният характер на „случая Дюлгеров“ остава официално непотвърден – със спекулации, вариращи от сериозни дисциплинарни нарушения до проблеми с личното поведение, които са повлияли на професионализма му – новото измерение на колективната осведоменост е осъдително. То предполага, че ръководството, треньорите и може би дори съотборниците са били запознати с развиващата се ситуация, но са избрали да си затворят очите, да омаловажат сериозността й или активно да потискат информацията, докато тя не стане невъзможна за пренебрегване.
Това разкритие хвърля клуба в безпрецедентна криза на доверие и почтеност. Ако „всички знаеха“, тогава настоящото разследване не може просто да се фокусира върху Дюлгеров; то трябва сега да се разшири, за да разгледа системните провали, които са позволили такъв сериозен проблем да продължи незабелязан от общественото око, или по-лошо, да бъде умишлено прикриван. Сега се задават силни въпроси: Кой друг е виновен? Какъв е бил мотивът за продължителното мълчание? И как такава широко разпространена липса на отчетност е могла да проникне в институция, която се гордее с дисциплина и чест?
Фенската маса, вече нестабилна след години на променливи резултати и вътрешни борби, сега кипи от възмущение. Призиви за незабавни и мащабни оставки отекват в социалните медии, насочени не само към пряко замесените, но и към всеки на ръководна позиция, който може да е бил наясно със ситуацията и не е предприел действия. Доверието между лоялните привърженици и ръководството на клуба сега е на най-ниското си ниво, заплашвайки да създаде непоправима пропаст.
За Иван Дюлгеров този нов слой от разкрития е нож с две остриета. Макар че може да предполага, че той не е действал изолирано, това също замесва и тези около него, потенциално излагайки на показ токсична среда. Натискът върху него да сътрудничи изцяло на продължаващото разследване, може би дори да разкрие имена и подробности, ще бъде огромен.
„Случаят Дюлгеров“ надхвърли обикновеното отстраняване на играч; той се превърна в дълбоко морално и етично предизвикателство за ЦСКА София. Клубът е изправен пред екзистенциален момент, принуден да се изправи не само пред действията на един индивид, но и пред потенциално дълбоко опорочена вътрешна култура. Докато вътрешното разследване се разширява, футболният свят затаява дъх, чакайки да види дали това бомбено разкритие ще доведе до отдавна необходимо, болезнено, но в крайна сметка нужно прочистване на клуба, или дали „мръсната тайна“ просто ще бъде заметена отново под килима, допълнително ерозирайки основите на стадион „Българска армия“.
About The Author
