В скандално участие в подкаста „Цената на успеха“ бившият футболист на Левски Здравко Димитров без капка срам разказа как е нарушавал закона многократно — карал е пиян, без книжка, подкупвал е полицаи и всичко това… с усмивка.
Историята започва след нощно излизане, където Димитров изпил „6-7 бири“ и решил да подкара колата на свой приятел. „Не бях с моята кола“, разказва той. „Три фирми за ‘drink and drive’ не дойдоха и се ядосах. Приятелят ми ми каза: ‘Ако можеш да я изкараш от паркинга, взимай я’. И аз успях.“
След това е спрян от полиция. Дрегерът отчита 1.25‰ алкохол в кръвта – далеч над допустимото. „Приятелят ми викаше: ‘Газ!’, но аз спрях. Очаквах да ме разпознаят като футболист – не ме познаха“, признава Димитров.
Резултатът – книжката му е отнета. Но това не го спира.
На следващия ден, без да информира ръководството на Левски за случилото се, той поискал служебна кола. „Мислеха, че още имам книжка. А аз нямах. Карах служебната кола 5-6 месеца.“
Полицията го спира отново, но този път той намира друг начин да се измъкне — с подкупи. „Показах им снимки в Google, че съм играч на Левски. Те пак не знаеха кой съм. Казах им, че искам да ги почерпя. Те си казаха сумата. После започнаха да ме спират нарочно. Носех им фланелки. Бях заредил 50 броя в багажника.“
В един момент, по думите му, полицай дори се качил в автобуса до него, само за да си вземе обещаната фланелка. „Когато нямах фланелки, един от тях буквално се качи в автобуса до мен, за да си вземе неговата“, разказва през смях той.
Когато спортният директор Наско Сираков разбрал, му казал: „Ти си абсолютен глупак, само аз мога да правя такива неща.“
Димитров настоява, че това са „забавни истории“ и част от житейския опит. Но за мнозина, смехът е заменен с шок. Да се хвалиш с пиянско шофиране, корупция и застрашаване на живота на други – и всичко това с екипа на един от най-големите клубове в България – предизвиква бурна реакция в спортните среди.
За някои това може да изглежда като момчешка щуротия. Но за други – арогантност без последствия и ясен симптом за липсата на дисциплина в професионалния спорт.
А най-лошото? Той г
о разказва с усмивка.
About The Author
