В скорошно интервю, Ивелин Попов, настоящ капитан на Ботев Пловдив, открито разказа за краткия си престой в Левски София и обстоятелствата, довели до напускането му. Попов, който има дълга и уважавана международна кариера, обясни, че времето му в Левски не е било това, което е очаквал – но не съжалява за нищо. „Тази глава е зад мен“, каза той със спокойно чувство за приключване. Тогавашният треньор, Николай Костов, просто не го е възприемал като човек, на когото може да разчита, разкри Попов. Вместо да остане там, където се е чувствал подценен, той е решил да поеме в друга посока по пътя на футболната си кариера.
Попов подчерта, че напускането му не е било само от разочарование, а съзнателно решение за развитие. Той е вярвал, че опитът му в чужбина и с националния отбор му е заслужил повече доверие, но е разбирал, че не всеки треньор или клуб би споделил визията му. Въпреки това, днес не таи никаква горчивина. „Вече не изпитвам никаква обида към ръководството“, уточни той. „Просто техните цели не съвпадаха с моите.“
Полузащитникът се е изправил пред предизвикателен сезон по време на престоя си в Левски, след като е бил извън игра поради три контузии, които са го държали извън терена около четири месеца. Въпреки това, през осемте месеца, в които е бил здрав, той смята, че е показал солидно представяне. Истинското предизвикателство, казва той, не е било само физическо – то е било психическо. „Когато знаеш, че някой е решил, че ще си първият играч, който ще бъде сменен, това те засяга, дори да се опитваш да запазиш хладнокръвие“, призна той. Този вид предварително определена роля, каза той, влияе на психиката и самочувствието на играча.
Въпреки трудностите, Попов остава фокусиран върху настоящето и бъдещето. Той не е от хората, които се задълбочават в миналото или поставят под въпрос взети решения. Каквото е станало, станало е, и погледът му е здраво насочен напред. Сега, като ключова фигура в Ботев Пловдив, той изглежда презареден от сегашната си среда и възможността да допринася значимо за отбора.
Неговата история служи като напомняне, че дори опитните професионалисти се сблъскват с пречки и как човек реагира на тях, прави цялата разлика. За Попов, напускането на Левски не е било поражение – това е било стъпка към намирането на правилното място, където да процъфтява.