СОФИЯ, България – Обикновено спокойният свят на българския футбол е разтърсен от анонимно, но изключително силно искане, което стана вирално в социалните медии и фенските форуми: директно, остро предизвикателство към Кирил Домусчиев, милиардерът собственик, чиято империя Лудогорец Разград доминира в лигата вече повече от десетилетие. Подстрекателното послание? Отчаян призив, или може би яростен ултиматум, Домусчиев да се оттегли и да позволи истинска шампионска надпревара, по-специално призовавайки го да „остави Левски и ЦСКА да видят какво е да си шампион!“
Гласът на разочарованието
Заглавието, което се разпространи като горски пожар, улавя тлеещото негодувание и дълбоко вкорененото разочарование сред феновете на традиционно доминиращите български клубове, Левски София и ЦСКА София. От години шампионската купа е просто формалност, постоянно пребиваваща в Разград. Финансовата мощ на Лудогорец, умелото управление и постоянните европейски изяви създадоха вътрешна хегемония, която, макар и впечатляваща, безспорно изсмука драмата и непредсказуемостта от българския елит.
„Стига еднообразие!“ ехото на призива отеква, резонирайки сред едно поколение привърженици, които копнеят за славните дни, когато надпреварата за титлата беше истинска надпревара между два, или дори три, коня между вечните съперници от София. Те си спомнят препълнените стадиони, напрегнатите финали и чистата еуфория от истинската конкуренция. Сега тези спомени са засенчени от зелената машина на Лудогорец, чиято годишна разходка към шампионската титла се превърна в предсказуем, почти досаден ритуал.
Призив за промяна
Този вирусен изблик, макар и привидно от индивид, представлява колективен стон на отчаяние от значителна част от българската футболна общност. Това не е непременно призив Лудогорец да се провали, а по-скоро за възстановяване на баланса на силите, инжектиране на истинска конкурентоспособност обратно в лига, която мнозина смятат, че се е превърнала в еднолично шоу. Настроението е ясно: за да процъфтява българският футбол, да завладява публиката си и да произвежда по-конкурентоспособни играчи, той се нуждае от динамиката, която само една истинска, оспорвана шампионска битка може да осигури.
Мълчанието на Домусчиев и предизвикателството пред българския футбол
Кирил Домусчиев, фигура, почитана от феновете на Лудогорец и уважавана (макар и често с неохота) от другите заради бизнес проницателността си, остана мълчалив по отношение на директното предизвикателство. Въпреки това, действията му говорят много. Лудогорец продължава да инвестира сериозно, тяхната академия произвежда таланти, а европейските им амбиции остават ненакърнени. За тях това е просто наградата за добро управление и стратегически инвестиции. Защо трябва изкуствено да ограничават успеха си?
И все пак, емоционалният призив подчертава по-дълбок проблем: потенциала за фенска апатия. Когато резултатът е предопределен, когато надеждата за различен шампион намалява до нула, страстта, съперничеството и в крайна сметка броят на посещенията могат да пострадат. Левски и ЦСКА, въпреки богатата си история и огромните си фенски бази, се борят да съответстват постоянно на финансовата и спортна мощ на Лудогорец, което води до години на играене на втора (или трета) цигулка.
Вирусното заглавие служи като мощно, макар и отчаяно, напомняне, че футболът, в основата си, е за конкуренция, страст и непредсказуемата тръпка от победата. И за мнозина в България тази тръпка е била видимо отсъстваща твърде дълго. Дали този страстен призив ще отекне отвъд социалните медии и ще предизвика някаква реална промяна, остава да се види, но той със сигурност разпали така необходимия разговор за бъдещето и самата душа на българския футбол.
About The Author
