Денят, в който си отиде Кирил Ивков, остана като една от най-тъжните дати в българския футболен календар. Загубата на легендата на „Левски“ беше усетена далеч отвъд границите на клуба – това беше удар за цялата спортна общност. Ивков, прочут със своята непробиваема защита и лидерско присъствие, остава в историята като един от най-великите футболисти, обличали синята фланелка. Неговото име се превърна в символ на чест, дисциплина и истинска спортна доблест.
Спомените за него са изпълнени с моменти на триумф – от емблематичните дербита до мачовете в Европа, в които той винаги беше стълбът на отбраната. Неговата игра, белязана от безкомпромисност, техника и изключителен усет към позиционирането, вдъхнови поколения млади футболисти. Той не беше просто защитник, той беше живо въплъщение на духа на „Левски“. Съотборниците му често го описваха като човек, който можеше да промени динамиката на целия мач само с присъствието си.
Днес, когато се връщаме към този тежък ден, си спомняме не само за големия футболист, но и за човека Кирил Ивков – скромен, уважаван и обичан. Остави след себе си наследство, което никога няма да бъде забравено, и вдъхновение, което ще живее в сърцата на феновете и бъдещите поколения. Макар да не е вече сред нас, неговият дух продължава да живее във всеки спомен, във всяка снимка и във всяка легенда, разказвана на „Герена“.

