Феновете на ЦСКА си мислеха, че не може да стане по-лошо от миналото лято. Блажени са вярващите! ЦСКА се превръща в посмешище.

Само преди година „червената“ общност преживя един от най-тежките периоди в съвременната история на клуба – хаотична селекция, управленски решения без ясна логика и обещания, които останаха само на думи. Мнозина си казаха, че дъното е достигнато. Оказа се обаче, че дъното е било просто междинна спирка.

Настоящият сезон започна с надежди за стабилизация и „ново начало“, но реалността бързо разби илюзиите. ЦСКА демонстрира липса на ясна спортно-техническа визия, постоянни кадрови рокади и пълно отсъствие на дългосрочна стратегия. Треньори идват и си отиват, футболисти се привличат на парче, а резултатите на терена са отражение на хаоса извън него.

Още по-болезнено за привържениците е усещането, че клубът губи идентичността си. ЦСКА, символ на характер, дисциплина и победен манталитет, все по-често е обект на подигравки – както от съперници, така и от неутрални фенове. Социалните мрежи кипят от ирония, а стадионът все по-трудно се пълни с онази страст, която някога плашеше противниците.

Финансовата непрозрачност, липсата на открита комуникация с феновете и поредицата необясними решения само наливат масло в огъня. Вместо стабилност – още по-голяма несигурност. Вместо план – импровизация.

ЦСКА не просто губи мачове. Клубът губи доверие, авторитет и уважение. А когато един гранд се превърне в посмешище, щетите са далеч по-дълбоки от класирането в таблицата. Въпросът вече не е „може ли да стане по-лошо“, а „има ли кой и как да спре това падение“.