Сълзи, драма и триумф: Бай Добри и ЦСКА пренаписаха историята на „Васил Левски“
Националният стадион „Васил Левски“ се превърна в арена на неописуема футболна драма, която завърши с триумф за ЦСКА София. „Армейците“ завоюваха своята 22-ра Купа на България (известна през този сезон като Купа „Сезам“) след инфарктна победа с дузпи над Локомотив (Пловдив). Веднага след решителния удар, камерите уловиха един от най-емоционалните моменти на вечерта — сълзите от щастие на легендарния домакин на „червените“ Добри Димов, по-известен на поколения фенове и футболисти просто като Бай Добри.
За пореден път в своята дългогодишна вярна служба на клуба, Бай Добри изживя вечер, която надхвърли границите на обикновената спортна радост. Емоциите бяха доведени до краен предел. Въпреки че това не е първият трофей в богатата му кариера на „Българска армия“, победата донесе дълбоко облекчение и гордост след изключително тежкия и напрегнат сезон. „Много съм развълнуван! Този трофей е изключително важен за мен и за цялото армейско семейство“, сподели през сълзи емблематичният за клуба мъж, прегръщайки играчите на терена.
Самият двубой предложи всичко, което един футболен фен може да си пожелае. ЦСКА откри резултата още в 11-ата минута с красиво попадение на Леандро Годой, който засече с глава центриране на Джеймс Ето’о. „Смърфовете“ обаче не се предадоха и възстановиха равенството в началото на второто полувреме чрез Лукас Риян. Истинският инфаркт дойде в продълженията и последвалата рулетка на дузпите.
Героят под рамката на ЦСКА, вратарят Фьодор Лапоухов, направи две ключови спасявания, отразявайки ударите на Димитър Илиев и Запро Динев. Когато Джеймс Ето’о запази пълно хладнокръвие и реализира последната решителна дузпа за 4:3 (общ резултат 5:4), червената част на стадиона избухна.
Този успех е исторически, тъй като осигури на ЦСКА завръщане в европейските клубни турнири. Отборът ще играе в Лига Европа, спазвайки и една уникална традиция — „армейците“ печелят националната купа точно на всеки пет години през последните две десетилетия (2006, 2011, 2016, 2021 и сега 2026 г.). Докато футболистите вдигаха ценния трофей под звуците на победни ревове, Бай Добри стоеше на заден план с просълзени очи — живото доказателство, че ЦСКА не е просто футболен отбор, а кауза, която се преживява с цялото сърце.

